Близо бях.След толкова бурни дни,в битка с всякъкви странни,а понякога демонични,същества,заслужавах почивка.Градът вече се показваше на хоризонта,величествен и красив-Дарнасил.Дарнасил!Малкото градче беше красиво,зелено и спокойно.Опасности не се намираха,слава на Светлината!Хората бяха дружелюбни.Там беше моето семейство.Моят брат Уруз и баща ми Хасар.Двамата ме подкрепяха във всичко.Уруз бе моят най-добър приятел.Той бе по-малък от мен с 5 години,но това не му пречеше да бъде също толкова опитен боец колкото всеки друг на моята възраст.
Казвам се Карганас,но съм по известен под името Карган-Лин.Наемник от северните племена.Служих дълги години в армията на Азмодан при генерал Куан-Зейн,но сега вече съм просто наемник.
Пред мен се разкриха величествените порти на Дарнасил.Винаги съм им се възхищавал.На двете бяха изобразени едни от генералите на Светлината-Дагаз-рам и Лизиуз-рам.Момент по-късно те се отвориха и пред мен се откри гледката,заради която си стуваше всяка битка и рана в моята последна задача.Всички хора от града ме очакваха с усмивки и ръкопляскания,а децата се смееха и играеха около мен.Някой ме побутна по рамото:
-Закъсня!Притеснихме се!
Веднага разпознах леко грубоватия глас на Уруз.
-Притесненията ви са били напразни!За това тук съм готов да премина през същия този път отново!-отговорих с усмивка на лицето.
Двамата се засмяхме и се прегърнахме.
-Липсваше ми братко!-каза Уруз-Няма кого да бия в града!
-И ти на мен!-отговорих и го потупах по гърба.
-Някой иска да те види!
Този някой няма кой друг да бе освен баща ми.Той беше остарял войн,който бе воювал заедно с генерал Куан-Зейн в родовите войни.
Уруз се отмести и зад него се показа баща ми.Бръчките по лицето му и посивялата коса намекваха повече за опитност и знания,отколкото за старост.Имаше дълга,къдрава,сребриста коса,а брадата му завършваше на две плитки.Винаги на гърба му се намираше великият чук Стормхамър.
-Войн се завръща от битка!-каза с плътния си глас Хасар-Кат" те гледам се сещам за мен на млади години.Горд,силен и безрасъден!Как си сине!
-Леко изстощен,но мисля че ще се оправя!-отвърнах.
Всъщност един сън никак нямаше да ми се отрази зле!След толкова сражения мисля,че си бях извоювал най-малко един ден сън.


След като се видях с приятели и със семейството ми реших да се прибера.
-Сине,Кан иска да те види!-заяви в последния баща ми.
Даркан-Кан.Този старец нямаше да ме остави намира дори да бях се върнал в ковчег.Както и да е,можеше да почака.Сякаш за да се убедя в обратното пред мен застана Кан.Посивялата му козя брадичка и плешивото му теме му придаваха по-респектиращ вид.
-Знам че си изморен,но трябва да...
-Незнам какво трябва,но знам че трябва да се наспя!-прекъснах го.
Той ме погледна с очуден поглед.
Сякащ не беше чул мойте думи той продължи:
-Та както казах трябва да поговорим!Насаме!Преобличи се и ела в нас.
Радостта ми се изпари.Чувствах се като дете,на което му бяха взели любимата играчка,но не му даваха да си играе с нея.Бях вкъщи,но не можех да се насладя на(може би) краткия момент на наслада.Вървях към моята къща и незнанието какво има да ми каже Кан ме глождеше.Вмомента,в който посегнах към дръжката на вратата почувствах  нещо.Не можех да го оприлича,но имах чувството,че някой ме наблюдава.Обърнах се и видях в далечината фигурна облечена изцяло в черно.Доколкото можех да видя лицето му то бе много бледо,също като косата му.Това не беше обичайно.Премигнах,но загадъчната фигура се беше изпарила.Влезох вкъщи.Явно спешно се нуждаех от почивка.От толкова много опасности вече започах да халюционирам.Трябваше да си почина.Но в момента,в който си го помислих на вратата се почука.
-Кога ще се оърва от него!-казах  си изнервено.
Още преди да тръгна към вратата тя се отвори и вътре влезе Даркан-Кан.Боже толкова ли много исках.
-Борик,трябва да ти съобщя нещо!Лоши вести-сякаш те ме преследваха навсякъде-Съседното градче Калас е било опустошено.Някъква огромна сила е преминала през него и е убила всички.Повечето от телата липствали.А тези който са били там са били...по-скоро останки.
Стана ми лошо,когато си представих картината.Кой би сторил тази варварщина.Сякаш в отговор на мислите ми Кан каза разтревожено:
-Имало е един оцелял!Единственото което повтарял било:""Той се върна!Той е тук!Никой няма да се спаси!Хакарус е тук!"
Хакарус.Мислих си че това било легенда.За Мрачните Крале на Горящата Празнота.Според легендата три са били Първичните демони.Братята Дагот,Хротгар и най-малкия и разрушителен Хакарус.Плашеха ни като малко с такива историйки.
Но ако...
Чу се трясък.Земята се разтресе,след което адски вик продъни ушите ми.
-В името на Светлината!-Кан прошепна няколко молитви и излезе навън.
Аз взех чука си и последвах примера на Даркан.
Чу се още един болезнено шумен рев.Портите се тресяха.Момент по-късно те се отвориха със силен трясък...

следва продължение във Войната на Греховете:Първичното Зло